Чашуйчаты панцир из Тополчани:
Описаният вид броня от плат е представена и в Голямата Косматка, до Казанлък, датираща вероятно от самият край на ІV или началото на ІІІ в. пр. Хр. От нея са останали няколко масивни златни апликации, които могат само да ни карат да гадаем за великолепието на реалният доспех. Бронята вероятно е имала две правоъгълни пластини с изобразен въоръжен мъжки персонаж, разположени отстрани, под мишниците. Подобен аналог има върху железният доспех от гробницата във Вергина, Гърция. Голяма апликация с кръгла формата, в чиито център е предадена лъвска муцуна с отвор в устата е стояла върху гърдите. Именно тук са се закрепвали чрез шнурове нараменните клапани. Възможно е откритите златни накрайници да са от краищата на свързващите шнурове. Бронята е била допълвана със защитна яка, пазеща незащитеното от нея гърло на боеца.
Четвъртото столетие преди рождението на Христа демонстрира пълният набор от защита на тялото, с която тракиецът влиза в сражение. Разнообразието и масовостта на доспехите са породени от засилените контакти с околните народи, търговски и военни, както и от видимото повишаване на благосъстоянието на племената населяващи земите ни.
Находките от Пейчова могила до Старосел; Маломирово – Златиница, Ямболско и Тополчане, Сливенско, показват използване на люспеста ризница, вече позната ни от V в. пр. Хр.
Доспеха от Маломирово – Златиница е съставен от около 15000 малки пластинки, припокриващи се една друга, имитирайки рибешка кожа. Ризницата е снабдена с правоъгълен фрагмент, който е пришит за гърба и защитава долната част на врата от сечащи удари.
Тази от Тополчане е изработена от бронзови и железни люспи с закръглена долна част, които чрез отвори в горна са пришити към изтляла сега основа. Съзнателното търсене от съчетаването на два метала, на зрителен ефект говори както за майсторството на древният оръжейник, така и за високите изисквания на тракийската аристокрация. Явно е видна приемствеността с доспеха от могилата Светица, което безспорно показва едни утвърдени изисквания към защитното облекло.
От тази ризница произхождат и няколко големи фрагмента, дълги около 10 см, които имат U – образна форма. Вероятно те се разполагат в долната част на доспеха, защитавайки областта под корема и началото на бедрата, имитирайки гръцките птерюги.
Ризницата е снабдена със защитна яка, покрита с по-малки пластинки, пазеща гърлото и долната част на лицето.
Как е изглеждала една такава защитна дреха можем да добием нагледна представа от изображенията върху съкровището от Летница, и единият от сребърните шлемове от територията на Румъния, открит при Аджигьол, датирани в ІV в. пр. Хр. Върху летнишките сребърни плочки е изобразен конник, който носи люспеста ризница с къс ръкав до средата на ръката. В долната си част тя достига до бедрата, като тук явно се разширява и се разтваря на отделни елементи. Те съдейки по изображението, както и отвора за врата са обточени с кант, кожен или от плат, за да се предпази собственика от острите краища на пластините. Подобна защита се наблюдава при скитските ризници от този тип. Ездача върху шлема показва оформлението от ивици, с които завършва ризницата, също както описаната от Тополчане. Те са дълги и тесни, като всеки фрагмент е покрит с пришити метални люспи.
На някой от изображенията от Летница, отвора на доспеха около врата завършва с едро предадени насечки, каквито липсват на други места от ризницата или тялото на човека. Това най-вероятно може да се обясни като представяне на вече споменатата защитна яка.
Ризницата от Пейчова могила е с позлатени люспи, разкош непознат на други места от Тракия. Тя е снабдена с оригинална защитна яка, която ще разгледаме по-долу.
