K VIO
- Thread starter Lach
- Start date
B
B
Guest
Некаких саитов нема... :-( ....
Мы както с ребятами предлагали наладить историческии саит для историческово музея(он на балансе Правительства), но по всеи видимости наши "комуняки" в етом не заинтересованы.... Хотя не знаю в чеом они вобще заинтересованы... :-(
Вобщем Историческии Музеи у нас серьеозныи.... Есть хорошая колекцыя вооружения 13-18 веков и много разных находок античново времини(особено харош кельцкии нашеиныи обручь весом в 3кг чистово золата с львиными головами, или римские монеты и фибулы)....
Вобще будите у нас, милости просим
вот адреса:
http://www.capitala.md/index.php?action=tree_list&id=61&lang=
или мои мобильник (+373)79410879
-- Военыи музеи тоже типа есть , но ето просто площядка с техникои конца 20 века.....
--------
Очень зато сильная историческая кафедра и архиологическая школа.... но тоже без саитов.. :-(
Ну как нибуть, будет время, напишу о римскои крепости на севери Молдовы(верхнее течение Днестра),, очень интиресная архиологическая разработка...
С уважением,
VIO
Мы както с ребятами предлагали наладить историческии саит для историческово музея(он на балансе Правительства), но по всеи видимости наши "комуняки" в етом не заинтересованы.... Хотя не знаю в чеом они вобще заинтересованы... :-(
Вобщем Историческии Музеи у нас серьеозныи.... Есть хорошая колекцыя вооружения 13-18 веков и много разных находок античново времини(особено харош кельцкии нашеиныи обручь весом в 3кг чистово золата с львиными головами, или римские монеты и фибулы)....
Вобще будите у нас, милости просим
вот адреса:http://www.capitala.md/index.php?action=tree_list&id=61&lang=
или мои мобильник (+373)79410879
-- Военыи музеи тоже типа есть , но ето просто площядка с техникои конца 20 века.....
--------
Очень зато сильная историческая кафедра и архиологическая школа.... но тоже без саитов.. :-(
Ну как нибуть, будет время, напишу о римскои крепости на севери Молдовы(верхнее течение Днестра),, очень интиресная архиологическая разработка...
С уважением,
VIO
Lach
Member
Да, печально...
Наш "Центральный музей вооруженных сил" (как будто есть местные имеет свой сайт, да какой-то маленький и нечеткий. Фотографии залов и все тут. http://www.milmuz.com.ua/Index_main.htm
Спасибо, конечно, за приглашение, но извините, в ближайшее время вряд ли...
А может есть какой-то ресурс вообще по молдавскому военному делу? Средневековье интересует.
Наш "Центральный музей вооруженных сил"
(как будто есть местные имеет свой сайт, да какой-то маленький и нечеткий. Фотографии залов и все тут. http://www.milmuz.com.ua/Index_main.htm Спасибо, конечно, за приглашение, но извините, в ближайшее время вряд ли...
А может есть какой-то ресурс вообще по молдавскому военному делу? Средневековье интересует.
эпохи Стефана Великкого очень кратко освещается здесь-- http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Moldavia.htm. На этой же странице и короткий очерк о Васлуйской битве января 1475. На этой же странице-- http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Battle_of_Obertyn.htm --
обзор сражения при Обертыне 1531 г., очень любопытный пример успешного использования вагенбурга обороняющимися поляками при отражении легкой конница молдавской арми и противодействия их артиллерийскому обстрелу
Интересно было бы узнать мнение VIO по поводу этих очерков
обзор сражения при Обертыне 1531 г., очень любопытный пример успешного использования вагенбурга обороняющимися поляками при отражении легкой конница молдавской арми и противодействия их артиллерийскому обстрелу
Интересно было бы узнать мнение VIO по поводу этих очерков
VIO
Active member
Статии в общем хорошии..., но довольно скудные , и имеют некоторые упущения...
в http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Moldavia.htm. ,
Во первых не сказано што вобщемто "легально" Покуция и регион Галичя не пренадлежал на момент Польше, такак по договору 1401 года о союзе между Польшеи и Молдовои(для воины с тевтонцами) молдавскии правитель Александр кроме военои помощи(4тсч коницы/пехоты находились в гарнизоне на севери Польши до 1412года, а ищео окало 5тсч переодически отправлялось в Литву) дал в заимы польскои короне(4000золотых), а последния поставила под залог выше упамянутые земли(куда были введено молдавское управление в 1405). Но после победы над левонцами поляки быстро "забыли" о кредите... За ети земли в последствии воевали(без решительных успехов) в 1415, потом ищео окало 4 раз между 1420-1460, а после рагрома поляков("кровавыя рощя") в воине 1489-1495 годов, ети земли реально достались Молдавии до 1525 года, когда они фактически были уступлены Польше в замен на союз против турок... но как обычно об етом "забыли"), вот и резултат воина 1428-1432 годов...
Во вторых сочитание 6000 против 20000, не совсем точное, такак вся армия Рареша и в правду составляла 20тсч(так говорится в венгерском источнике), но один корпус(вероятно окало 5-8тсч, главным образом пехоты) ево армии отаковал за несколько днеи до етово второи одряд поляков(пограничныи резерв) и разгромил их возле Галичя, где захватиле ети 50 орудии которые и отослали главнои чясти армии(сам же одельныи корпус продолжел втоиржение в сторону Подолии).... Вобщем отсуствие разешскои пехоты(которая кстати разгромила такоиже вагенбург) и плохое использование трофеиных орудии, и сыграло главную роль в поражении у Обертина.
Кстати не совсем понел фразу "The Moldavians would try again in 1538 but would again be beaten back.", такак в 1438 году сами поляки и вторглись в Молдову(под командои тавоже пана Tarnowski), но попали в засаду и были разбиты у верхнево Сирета, а молдаване снова захватиле Покуцию, но на етот раз их не "beaten back",, а просто польскии Король заключил союз с Султаном(племяница короля оказалась в гареме Истанбула), которыи и выгнал Рареша с трона(хотя потом через 4 года сам и подержал ево возвращение, такак поляки размечтались о новых завоеваниях).........
Вот так и краткое дополнение...
А нещеот второи статии http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Battle_of_Obertyn.htm , то там тоже довольно хорошо всео описано, вот только почемуто не упамянуто едро похоты(честично и леохкои коницы) "Малое Армии" - "разешы", свободные крестьяни получившии земли(по личнои грамоте) от правителя на пограничных земля по всему периметру.... онита и составляли самую верную и фанатичную чясть воиска(скажем в 1473 году после разгрома волжских татар у Днестра, они продолжали кровавою погоню за противнеком аш до нижнево Днепра, а в 1476 они саставили основу експидиционово корпуса которыи вторгся в Крым).....
в http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Moldavia.htm. ,
Во первых не сказано што вобщемто "легально" Покуция и регион Галичя не пренадлежал на момент Польше, такак по договору 1401 года о союзе между Польшеи и Молдовои(для воины с тевтонцами) молдавскии правитель Александр кроме военои помощи(4тсч коницы/пехоты находились в гарнизоне на севери Польши до 1412года, а ищео окало 5тсч переодически отправлялось в Литву) дал в заимы польскои короне(4000золотых), а последния поставила под залог выше упамянутые земли(куда были введено молдавское управление в 1405). Но после победы над левонцами поляки быстро "забыли" о кредите... За ети земли в последствии воевали(без решительных успехов) в 1415, потом ищео окало 4 раз между 1420-1460, а после рагрома поляков("кровавыя рощя") в воине 1489-1495 годов, ети земли реально достались Молдавии до 1525 года, когда они фактически были уступлены Польше в замен на союз против турок... но как обычно об етом "забыли"
), вот и резултат воина 1428-1432 годов...Во вторых сочитание 6000 против 20000, не совсем точное, такак вся армия Рареша и в правду составляла 20тсч(так говорится в венгерском источнике), но один корпус(вероятно окало 5-8тсч, главным образом пехоты) ево армии отаковал за несколько днеи до етово второи одряд поляков(пограничныи резерв) и разгромил их возле Галичя, где захватиле ети 50 орудии которые и отослали главнои чясти армии(сам же одельныи корпус продолжел втоиржение в сторону Подолии).... Вобщем отсуствие разешскои пехоты(которая кстати разгромила такоиже вагенбург) и плохое использование трофеиных орудии, и сыграло главную роль в поражении у Обертина.
Кстати не совсем понел фразу "The Moldavians would try again in 1538 but would again be beaten back.", такак в 1438 году сами поляки и вторглись в Молдову(под командои тавоже пана Tarnowski), но попали в засаду и были разбиты у верхнево Сирета, а молдаване снова захватиле Покуцию, но на етот раз их не "beaten back",, а просто польскии Король заключил союз с Султаном(племяница короля оказалась в гареме Истанбула), которыи и выгнал Рареша с трона(хотя потом через 4 года сам и подержал ево возвращение, такак поляки размечтались о новых завоеваниях).........
Вот так и краткое дополнение...
А нещеот второи статии http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Battle_of_Obertyn.htm , то там тоже довольно хорошо всео описано, вот только почемуто не упамянуто едро похоты(честично и леохкои коницы) "Малое Армии" - "разешы", свободные крестьяни получившии земли(по личнои грамоте) от правителя на пограничных земля по всему периметру.... онита и составляли самую верную и фанатичную чясть воиска(скажем в 1473 году после разгрома волжских татар у Днестра, они продолжали кровавою погоню за противнеком аш до нижнево Днепра, а в 1476 они саставили основу експидиционово корпуса которыи вторгся в Крым).....
VIO
Active member
Есть румынские саиты по истории, но там всео в общем(к тамуже без переводов), а спецыфическово саита по военому делу Молдовы я не знаю,.. есть хорошии издания(не в нете) на ету тему, но опятаки ето на румынском.... хотя както я видел интиресную книгу на руском(издания 1970), но ето редкость.....
Хотя один мои приатель говорит о проекте саздания такова саита в будущем году(кажысь с англиском вариантом)..... такшто возможно ето скоро будет...
Хотя один мои приатель говорит о проекте саздания такова саита в будущем году(кажысь с англиском вариантом)..... такшто возможно ето скоро будет...
VIO
Active member
Сразу скажу с источниками в нете плоховато.... тоесть почти нету...
Вобщем в таком периуде как 12-16 века многое изминилось...
Во первых как государственое образование(и за одно и всео остальное) Молдова поевилась в 14веке, а до етово етим слово обозночялся регион(маленкое княжество) прекарпатия вокруг одноемеонои реки(mol-dova/mol-deva(фракиискии дева/дава-"крепость") = крепость/город на бергу)...
Нащеот военых форм "валахов" в 12-15 веках, ето ето была главным образом тежолая пехота(в предгориях) и леохкая кавалерия в "степи"... кавалерия явно имела схожии мотивы с татарыми, тотже обезательныи лук на вооружении(хотя саблям предпочитали мечи) и таже тактика, но с большеи связью с пехотои(которая была до 16 века главным родом воиска).
Система набора и содержания армии была больше похожа на образцт других центрально европеиских стран, обычные феодальные ополчение(максимальное число(конец16 века -60тсч) собраные вокруг постоянои армии(14-15 века -8-10тсч, поже до 17тсч),оплотом которои было тежолая пехота и леохкая коница свободново пограничново крестианства(формирования которых были организованы ищео в 12в, до создания централизованово государства) + тежолая коница баяр(не очень надеожная чясть, деиствовавшия по класическим каконам рыцарства)....
Тактика была очень своеобразнои.. Пример: даже при наступательных деиствиях, Стефан Великии из всех своих битв(38 больших сражении) не однои не провеол по "правельнои" феодальнои тактике в открытом поле.. ето или были засады, ночные атаки,диверсионых многодневные атаки, или оборонительные бои за засеками и "вагенбургами"(кстати остатки хуситов получили полную подержку и убежыще в Молдове), или бои гдето в теснине или в пересичеонои месности без линеиных построении.... Хотя ето было обусловлено и тем што ему почти всегда противостояло болие многочисленая армия противника.... На окрытые полевые бои в некоторых случиях решались воиска из Мунтении(Влахиа-южная Румыния), главным образом за щеот таво што имели болие организованую тежолую коницу и спецяльные "гвардеиские" отряды тежолои "линеинои" пехоты.
Вобщем тактика и состав воиска у "валахов"(ив Молдове и в Мунтении) был идентичен, главная идея при обороне: - Полная евакуацыя(многие сеола имели почти постояные запасные оналоги в лесу или в горах) перед силами вторжения(только при кампаниях турок в 1473 году, сами молдавани сожгли 80 своих сеол, а мунтяны при вторжении венгров в 1368 году - больше 100) и регрупировка вооружеоново свободново крестианства в крепостях, и в то время пока в гористои месности сабиралась главная феодальная армия, малое постояное воиско("oastia mica") сопровождало(2-3 "крыльями")) армию противника и безпрерывно отаковало ево отряды(главным образом ночью).... Спецяльно для татарских вторжении сипользовались лесные засеки "клещи", куда их заманивали(использовая по случию стада скота или лошадеи, или групы потенциальных сексуальных рабынь) и уничтажали пехотные заставы, в тоже время как отряды коницы преследовали их в степи...
при атаке: использование многочисленых груп леохкои коницы для деверсионых атак и разветки и заманивание противника опятаки в тесину(или лесополосу, или на краиность для ночново нападения) для атаки тежолои пехотои или "рыцарими"(таким образом разбиле воиска Баязида у Дуная в 1397),,, для таких кампании всегда использовались только чясти постоянои армии, такак феодальное ополчение было морально не пригодно для наступательных кампании(заппределы государства)....
Во второи половине 16 века происходит упадок военои организацыи, главным образом за щеот поглощения свободново крестианства - феодальными имениими, таким образом боеспособная пехота в Молдове исщизает(в Мунтении оно превратилось в полу-наеомную пехоту) к начялу 17в, и преоблодает коница, главным образом леохкая по типажу татарскои(главным образом иза дешевизны иео содержания по сравнению с тежолои коницеи и пехотои).....
Карочеесли подетожить к "влияние монгольское или европейское" , то изначяльно европеиское в молдавскои армии в чясности(в "валашких" вобще) преоблодало, но нахадясь на "границе" влиянии и культур, многое было впитано из идеи и вооружении азиатких противнеков, к тамуже для данои територии имелись оредилеоные тенденцыии в тактике и стратегии ведения воин... главным образом к отвержению идеии премово столкновения на начяльном етапe воины и к ведению боевых деиствии на широком фронте.....
Вобщем в таком периуде как 12-16 века многое изминилось...
Во первых как государственое образование(и за одно и всео остальное) Молдова поевилась в 14веке, а до етово етим слово обозночялся регион(маленкое княжество) прекарпатия вокруг одноемеонои реки(mol-dova/mol-deva(фракиискии дева/дава-"крепость") = крепость/город на бергу)...
Нащеот военых форм "валахов" в 12-15 веках, ето ето была главным образом тежолая пехота(в предгориях) и леохкая кавалерия в "степи"... кавалерия явно имела схожии мотивы с татарыми, тотже обезательныи лук на вооружении(хотя саблям предпочитали мечи) и таже тактика, но с большеи связью с пехотои(которая была до 16 века главным родом воиска).
Система набора и содержания армии была больше похожа на образцт других центрально европеиских стран, обычные феодальные ополчение(максимальное число(конец16 века -60тсч) собраные вокруг постоянои армии(14-15 века -8-10тсч, поже до 17тсч),оплотом которои было тежолая пехота и леохкая коница свободново пограничново крестианства(формирования которых были организованы ищео в 12в, до создания централизованово государства) + тежолая коница баяр(не очень надеожная чясть, деиствовавшия по класическим каконам рыцарства)....
Тактика была очень своеобразнои.. Пример: даже при наступательных деиствиях, Стефан Великии из всех своих битв(38 больших сражении) не однои не провеол по "правельнои" феодальнои тактике в открытом поле.. ето или были засады, ночные атаки,диверсионых многодневные атаки, или оборонительные бои за засеками и "вагенбургами"(кстати остатки хуситов получили полную подержку и убежыще в Молдове), или бои гдето в теснине или в пересичеонои месности без линеиных построении.... Хотя ето было обусловлено и тем што ему почти всегда противостояло болие многочисленая армия противника.... На окрытые полевые бои в некоторых случиях решались воиска из Мунтении(Влахиа-южная Румыния), главным образом за щеот таво што имели болие организованую тежолую коницу и спецяльные "гвардеиские" отряды тежолои "линеинои" пехоты.
Вобщем тактика и состав воиска у "валахов"(ив Молдове и в Мунтении) был идентичен, главная идея при обороне: - Полная евакуацыя(многие сеола имели почти постояные запасные оналоги в лесу или в горах) перед силами вторжения(только при кампаниях турок в 1473 году, сами молдавани сожгли 80 своих сеол, а мунтяны при вторжении венгров в 1368 году - больше 100) и регрупировка вооружеоново свободново крестианства в крепостях, и в то время пока в гористои месности сабиралась главная феодальная армия, малое постояное воиско("oastia mica") сопровождало(2-3 "крыльями")) армию противника и безпрерывно отаковало ево отряды(главным образом ночью).... Спецяльно для татарских вторжении сипользовались лесные засеки "клещи", куда их заманивали(использовая по случию стада скота или лошадеи, или групы потенциальных сексуальных рабынь) и уничтажали пехотные заставы, в тоже время как отряды коницы преследовали их в степи...
при атаке: использование многочисленых груп леохкои коницы для деверсионых атак и разветки и заманивание противника опятаки в тесину(или лесополосу, или на краиность для ночново нападения) для атаки тежолои пехотои или "рыцарими"(таким образом разбиле воиска Баязида у Дуная в 1397),,, для таких кампании всегда использовались только чясти постоянои армии, такак феодальное ополчение было морально не пригодно для наступательных кампании(заппределы государства)....
Во второи половине 16 века происходит упадок военои организацыи, главным образом за щеот поглощения свободново крестианства - феодальными имениими, таким образом боеспособная пехота в Молдове исщизает(в Мунтении оно превратилось в полу-наеомную пехоту) к начялу 17в, и преоблодает коница, главным образом леохкая по типажу татарскои(главным образом иза дешевизны иео содержания по сравнению с тежолои коницеи и пехотои).....
Карочеесли подетожить к "влияние монгольское или европейское" , то изначяльно европеиское в молдавскои армии в чясности(в "валашких" вобще) преоблодало, но нахадясь на "границе" влиянии и культур, многое было впитано из идеи и вооружении азиатких противнеков, к тамуже для данои територии имелись оредилеоные тенденцыии в тактике и стратегии ведения воин... главным образом к отвержению идеии премово столкновения на начяльном етапe воины и к ведению боевых деиствии на широком фронте.....
Большое спасибо.Если можно еще Вас помучаю.
1.У Вернадского я прочел,что Яссы названы из за расселения в том р-оне аланов, и они составляли значительную часть войска Исы Ногая в конце 13 в., насколько это верно?
2.Тертерий, в теже времена, он кто -половец,болгар или валах?
Если где в написании ошибся извините.
1.У Вернадского я прочел,что Яссы названы из за расселения в том р-оне аланов, и они составляли значительную часть войска Исы Ногая в конце 13 в., насколько это верно?
2.Тертерий, в теже времена, он кто -половец,болгар или валах?
Если где в написании ошибся извините.
VIO
Active member
Не знаю откуда токое онфо... Но ето по краинеи мере смешно...
конечно в руском варианте слово - ЯССЫ , очень смахивает на одно из опредилении аланов в средние века, но всео намного проще если приити к оригиналу: "Iasi", в древнеи форме "Iesi", от румынсково слова "a iesi" - тоесть выходить,выход. Город находится на выходе из пре Прутцких болот. Расматривать названия из перспективы другово(не прямо-родственово) езыка, не всегда правельно... Так и другую столицу Молдовы - Сучява , для русково уха очень блиско к "сучему месту")) .... на самом та дели навание блиско к фракиискому топониму на Дунае - "Сучидава"...
Кстати сармацких находок в раионе Ясс нету(зато там завалом дако-гецких и бастарнских), они наблюдаются(и только главном образом относится к концу 2-начялу 3в) в придунаиских степях и восточнее, а севернее, в молдавскои лесостепи есть только 3 полнастью единтефицыраваные находки....
---
Нащеот алан в воиске Исы Ногая, то они вполне могли быть(даже есть предпол. што много), по краинеи мере среди находок татарсково укрепления у Оргея(разрушеново молдаванами в начяли 14в), есть явные каквказкие мотивы....
-----
а кто ето "Тертерий" , какое событие ? не препоминаю.....
конечно в руском варианте слово - ЯССЫ , очень смахивает на одно из опредилении аланов в средние века, но всео намного проще если приити к оригиналу: "Iasi", в древнеи форме "Iesi", от румынсково слова "a iesi" - тоесть выходить,выход. Город находится на выходе из пре Прутцких болот. Расматривать названия из перспективы другово(не прямо-родственово) езыка, не всегда правельно... Так и другую столицу Молдовы - Сучява , для русково уха очень блиско к "сучему месту"
)) .... на самом та дели навание блиско к фракиискому топониму на Дунае - "Сучидава"...Кстати сармацких находок в раионе Ясс нету(зато там завалом дако-гецких и бастарнских), они наблюдаются(и только главном образом относится к концу 2-начялу 3в) в придунаиских степях и восточнее, а севернее, в молдавскои лесостепи есть только 3 полнастью единтефицыраваные находки....
---
Нащеот алан в воиске Исы Ногая, то они вполне могли быть(даже есть предпол. што много), по краинеи мере среди находок татарсково укрепления у Оргея(разрушеново молдаванами в начяли 14в), есть явные каквказкие мотивы....
-----
а кто ето "Тертерий" , какое событие ? не препоминаю.....
Тертер - это родовое имя несколько болгарских царей. Очень вероятно из куманского произхода.
Цар Георги Тертер I
1280-1292 г.
От кумански произход . Стратег на крепостта Червен . Избран единодушно от болярите за цар на българите след бягството на Иван Асен III .
Цар Теодор Светослав
1300-1321 г.
Сина на Георги Тертер I . Поддържа добри отношения с татарите , по-късно и с Византия
Цар Георги Тертер II
1323-1330 г.
Завладява Пловдив . Стига до Одрин .
http://www.telegraph.ru/btlnf/turism/land/bulgar/bulg_hist3.htm
Жизнь Светослава достойна романа.
Цар Георги Тертер I
1280-1292 г.
От кумански произход . Стратег на крепостта Червен . Избран единодушно от болярите за цар на българите след бягството на Иван Асен III .
Цар Теодор Светослав
1300-1321 г.
Сина на Георги Тертер I . Поддържа добри отношения с татарите , по-късно и с Византия
Цар Георги Тертер II
1323-1330 г.
Завладява Пловдив . Стига до Одрин .
http://www.telegraph.ru/btlnf/turism/land/bulgar/bulg_hist3.htm
Жизнь Светослава достойна романа.
Lach
Member
А координаты книги на русском можно?
Я про молдавское военное дело только в одной польской книге читал, там оно описывается только постольку поскольку, книга в основном про османские завоевания, но скартинками, причем очень нелепыми и смешными. Краткое содержание раздела о Молдавии:
Цивилизации никакой, вооружить войско нельзя было изза нехватки средств, боярской конницы не было, основа войска - вооруженные чем попало (с детализацией - серпы, косы, ножи) крестьяне и легкая конница типа кочевничего. Oдеты воины были в высокие шапки и плащи из шерсти, что, как было сказано, одновременно и одежда, и доспех ) От полного завоевания любым противником Молдавию спасло географическое положение (при набегах люди прятались в горах) и влажный климат, что приводило луки противника в негодность (!) )
К заметке прилагается три картинки - (15 в.) легкий всадник в тегиляе, стеганном продольно, с тарчей и копьем с крюком. Второй всадник в тегиляе, стеганном квадратиками, вооружение то же, плюс сабля, третий - пеший с коротким копьем, одетый в шерстяной плащ))
Разумеется, после такого безобразия захотелось выяснить правду.
Кстати, а чем была вооружена тяжелая пехота с 14 по 16 век? Помогите, пожалуйста, еще и в этом.
Я про молдавское военное дело только в одной польской книге читал, там оно описывается только постольку поскольку, книга в основном про османские завоевания, но скартинками, причем очень нелепыми и смешными. Краткое содержание раздела о Молдавии:
Цивилизации никакой, вооружить войско нельзя было изза нехватки средств, боярской конницы не было, основа войска - вооруженные чем попало (с детализацией - серпы, косы, ножи) крестьяне и легкая конница типа кочевничего. Oдеты воины
были в высокие шапки и плащи из шерсти, что, как было сказано, одновременно и одежда, и доспех ) От полного завоевания любым противником Молдавию спасло географическое положение (при набегах люди прятались в горах) и влажный климат, что приводило луки противника в негодность (!) ) К заметке прилагается три картинки - (15 в.) легкий всадник в тегиляе, стеганном продольно, с тарчей и копьем с крюком. Второй всадник в тегиляе, стеганном квадратиками, вооружение то же, плюс сабля, третий - пеший с коротким копьем, одетый в шерстяной плащ
)) Разумеется, после такого безобразия захотелось выяснить правду.
Кстати, а чем была вооружена тяжелая пехота с 14 по 16 век? Помогите, пожалуйста, еще и в этом.
Спасибо,он то мне и нужен.А по подробнее про него ничего нет? Вопрос у меня возник из за того,что он упоминается в летописи, как один из эмиров Ногая в первой битве с Тохтой,когда Ногай победил. У Вернадского он назван половцем, говорится, что Ногай его поставил царем Болгарии, но не надолго, судя по Вашему сайту это "недолго" длилось 20 лет и получается,что сына Ногая тоже он убил?
VIO
Active member
...зря так поляки прикалолись... если молдавские воины были такии некчеомные - тo Как они 4 раза грамиле их в 15 веке(вилами?), аш их король Алберт пешочком с двумя слугами до Львова добижал, а 4тсч пленых шляхтичеи перепахали лес возле Чернавцов(отсюда и название -"кровавая рощя")...
Я так думаю - если описовать слабаком своево противника, то и сeбя на посмешыще выводишь,- типа как ты с Таким совладать не Смог...))
Картинки такие я знаю, и ета не лошь(ну если без гротеса) - большенство воинов "Большово Виска" имели имено такое скудное вооружение, но на то они и крестеанское ополчение....
Кстати при всех своих воинах 14-16 веков, "большое воиско" собиралось молдаванами только для воин с турками и татарами, , ни Поляки ни Венгры ни "междусабоичики", такои "чести" не удастаивались.... хватало и малово воиска....
Леохкая коница была леохкои на екипировку, и смахивала на татарскую(хотя в отличие от тои предпочитала ближнии бои), но она какараз полезнои акзалась темже полякам(как союзник) в битве у Мандебурга с тевтонами(1422).....
-- А нащеот вооружение тежолои пехоты, даные давольно скудные... их называли "scutari", тоесть щитаносцами, и по аналогии с таким же фотмированием у мунтянов, предполагается што ето были воины с болшими прямоугольными щитами, премыми мечями, и короткими копьями(в16век они стали длиными), в навешананых бляхами кожаных фартуках, а к концу 15 века(по венгерскому обрасцу?) многие в керасах...
---
А да, прикалоло меня в польском описании, ну типа "нехватка сретсв",, ну вижу в долг польскому Королю денег хватало давать...)
спаси меня бог от таких должников...!))))
Ну а про влажность совсем отпад,,, не надо мне! больше в Таиланд и на Мальдивы, упаюсь я роднои влажностью... главное штобы резинка трусов в негодность не пришла!) , а да и конечно я не знал што бояри средних веков жили так преспакоино без дружин, наверно их на столько все уважали... ))
P.S.. мы здесь на работе с ребятами со стулиев уже падаем, тресясь от "влажности"....
Спасибо за хорошии повад увеселить серые будни!!!
Я так думаю - если описовать слабаком своево противника, то и сeбя на посмешыще выводишь,- типа как ты с Таким совладать не Смог...
))Картинки такие я знаю, и ета не лошь(ну если без гротеса) - большенство воинов "Большово Виска" имели имено такое скудное вооружение, но на то они и крестеанское ополчение....
Кстати при всех своих воинах 14-16 веков, "большое воиско" собиралось молдаванами только для воин с турками и татарами, , ни Поляки ни Венгры ни "междусабоичики", такои "чести" не удастаивались.... хватало и малово воиска....
Леохкая коница была леохкои на екипировку, и смахивала на татарскую(хотя в отличие от тои предпочитала ближнии бои), но она какараз полезнои акзалась темже полякам(как союзник) в битве у Мандебурга с тевтонами(1422).....
-- А нащеот вооружение тежолои пехоты, даные давольно скудные... их называли "scutari", тоесть щитаносцами, и по аналогии с таким же фотмированием у мунтянов, предполагается што ето были воины с болшими прямоугольными щитами, премыми мечями, и короткими копьями(в16век они стали длиными), в навешананых бляхами кожаных фартуках, а к концу 15 века(по венгерскому обрасцу?) многие в керасах...
---
А да, прикалоло меня в польском описании, ну типа "нехватка сретсв",, ну вижу в долг польскому Королю денег хватало давать...
)спаси меня бог от таких должников...!
))))Ну а про влажность совсем отпад,,, не надо мне! больше в Таиланд и на Мальдивы, упаюсь я роднои влажностью... главное штобы резинка трусов в негодность не пришла!
) , а да и конечно я не знал што бояри средних веков жили так преспакоино без дружин, наверно их на столько все уважали... )) P.S.. мы здесь на работе с ребятами со стулиев уже падаем, тресясь от "влажности"....
Спасибо за хорошии повад увеселить серые будни!!!
VIO
Active member
...координаты , то ето издание 1970 года, Кишинеов, другово не припаминаю(сам читал ето ищео в детстве).... Вобще если очень захочится и случяино заедите к нам , то в любои большои Библиотеке там дадут по читать, ибо с тех времеон есть много книг на руском, хотя в большенстве(за редким исключением) они довольно поверхносные...
ЦАР ТЕОДОР СВЕТОСЛАВ
/1300-1321/
Син на Георги Тертер от първия му брак - за майка му знаем, че „била от рода на българите". Бракът на родителите на Теодор Светослав бил сключен преди името на куманския аристократ да се вплете в дворцовата хроника на Търново. Първородният им син ще е роден в началото на 70-те години на XIII век. В чест на българските си прадеди той носел славянското име Светослав.
Издигането на Георги Тертер променило в значителна степен съдбата на неговия син. Теодор Светослав трябвало да сподели с майка си заточението й в Никея - 1279 г. Последвалото възцаряване на Георги Тертер I (през 1280 г.) с нищо не облекчило участта на заложниците - пленничеството им продължавало при утежнен режим. Въпреки това Теодор Светослав бил считан за бъдещ приемник на българския престол - през 1281 г. Георги Тертер го сгодил за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. Младата годеница (тя била още дете) пристигнала в Търново, но така и не видяла своя годеник - той все още „оставал затворен в Никея".
През 1284 г. отношенията между Георги Тертер I и Византия били уредени и съгласно с договорите майката на Теодор Светослав се завърнала в България и се омъжила повторно за Георги Тертер. Пленничеството на Теодор Светослав обаче продължило - присъствието му във Византия трябвало да гарантира спазването на мира. Договорът от 1284 г. предвиждал разтрогването на годежа на Теодор Светослав с дъщерята на тесалийския севастократор и низвергнатата годеница била изпратена в Константинопол.
Заложничеството на Теодор Светослав продължило до 1285 г. Тогава в Константинопол пристигнал търновският патриарх Йоаким III, който трябвало да уговори условията около завръщането му. Мисията на патриарха се увенчала с успех - византийците се съгласили да освободят българския престолонаследник при условие, че ще се сгоди за дъщерята на великия стратопедарх на империята Теодор Синадин. Предложението било прието и след 6-годишно изгнаничество Теодор Светослав имал щастието да се завърне в родната земя. Бракът му с цариградската аристократка не се осъществил - поне византийските историци не споменават за подобно нещо.
След завръщането си в Търново Теодор Светослав бил провъзгласен официално за български престолонаследник - в монетите на цар Георги Тертер I той е изобразен заедно с царя баща, като съцар и негов съуправител. Минали само няколко години и съдбата подготвила за Теодор Светослав нови изпитания. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че Георги Тертер I се принудил да изпрати си на си като заложник в стана на Ногай - последвала го и по малката му сестра, която се омъжила за Чака, сина на Ногай. Заложничеството при татарите продължило повече от 10 годи ни - малкото известни подробности свидетелствуват, че в при черноморските степи Теодор Светослав изпаднал в крайна бедност, която най-малко подхождала на забележителния му произход. Заставен от обстоятелствата, той се оженил за осиновената дъщеря на богат левантийски търговец - името Пантоле он издава италийския му произход. Съпругата на Светослав била дъщеря на някой си Манкус - нейна кръстница била Ефросина, жена на Ногай и дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. При проектирането на брака си българският принц ще е бил запленен не толкова от прелестите на съпругата си, колкото от огромното й богатство, с което впоследствие се разпореждал доста умело.
Едно дългоочаквано събитие довело до поредната промяна в живота на Теодор Светослав; Ногай загубил влиянието си в Златната орда и бил убит от татарския хан Токтай някъде в околностите на днешния град Одеса. Синът му Чака с малцина верни привърженици избягал в България - той се погрижил да вземе със себе си и Теодор Светослав, като разчитал на помощта му за овладяването на търновския престол. Със стъпването си на родна земя Светослав изпъква като главна фигура в развоя на събитията - с негова помощ българските първенци били привлечени на страната на Чака и съюзниците успели да завладеят Търново - 1299 г. Теодор Светослав не се задоволил с положението на пръв помощник на Чака. Той бил улеснен и от обстоятелството, че войските на хан Токтай обсадили Търново, и с „коварство" (изразът е на византийските историци) успял да свали Чака от престола и го хвърлил в тъмница. По-късно Чака бил удушен, а главата му, била изпратена в стана на хан Токтай. Предпочетен от българите заради „роднинството си с тях" и поради факта, че разполагал със законни права върху българския престол, Теодор Светослав се провъзгласил за цар - 1300 г.
В началото на управлението си новият владетел трябвало да се справя с многобройни и опасни противници. С желязна ръка и сурови мерки той подавил опозицията, която и в този случай търсела помощ отвън. Първи пострадал търновският патриарх Йоаким III, който по заповед на царя бил хвърлен от високите крепостни стени на Търново. Теодор Светослав оправдавал действията си с обвинението, че патриархът имал престъпни връзки с татарите: „подозирал го отдавна, че иска да го предаде на татарите". Странно е само това, че българската църква свято тачи паметта на този патриарх - тя пее за него не „анатема", както следваше да се очаква, ако приемем за верни обвиненията на царя, а „вечна памет". Други ще са били следователно причините за конфликта между светската и църковната власт в държавата; за да оправдае жестокото наказание, Теодор Светослав хвърлил върху патриарха тежкото обвинение в държавна измяна, като се постарал да забрави, че тъкмо на Йоаким III дължал освобождаването си от византийски плен.
Част от търновската аристокрация не останала равнодушна към възцаряването на Теодор Светослав и се обърнала за помощ към византийския император Андроник II - болярските пратеници поискали да им се изпрати за цар Михаил, синът на Константин Асен и Мария. С гръцка войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил - отблъснат от Теодор Светослав, той „скитал извън Търново и водел живот съвсем неподходящ за цар, а по-скоро на частно лице".
Разочарован от неуспеха на Михаил, византийският император заложил на друг претендент за българския престол -на севастократор Радослав, брат на цар Смилец. С византийска войска той се насочил към България, но при Крън бил разбит и ослепей от чичото на цар Теодор Светослав - Елтимир, владетел на Крънската област. Заедно със севастократор Радослав били пленени 13 византийски архонти, които впоследствие Теодор Светослав разменил за своя баща Георги Тертер I, който по това време се намирал във византийски плен.
Постепенно Теодор Светослав закрепил позициите си вътре в страната - за това спомогнала и благосклонността на татарския хан Токтай, който заради главата на Чака отстъпил на българския владетел земите на днешна Бесарабия. По-важни обаче били политическите сетнини от уреждането на отношенията с хана на Златната орда - чувствително била ограничена татарската зависимост, която от половин век тегнела като проклятие над българската държава.
През 1303 г. Теодор Светослав се почувствувал достатъчно силен, за да отмъсти на Византия, която не преставала да прави опити за дестабилизиране на положението му. Към старите грехове се прибавяли и нови: интригите за откъсването на Елтимир, изгонването на сестрата на Теодор Светослав от сръбския престол (тя била омъжена за сръбския крал Стефан Милутин), подозренията, на които била подложена след пристигането й в Константинопол, и т.н. Според византийските историци Теодор Светослав бил изпълнен с „презрение" към императора - възгордян от победите си, той нападнал градовете в Източна Стара планина и ги подчинил под своята власт. С това „яростта на варварина" не била укротена - Светослав предприел поход към черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол - 1304 г.
Отчаян, император Андроник II изпратил сина си Михаил IX да ограничи напредването на българите - положението изглеждало така неудържимо, че в помощ на Михаил IX бил изпратен престарелият и болен византийски военачалник Михаил Глава Тарханиот. Византийските войски се насочили към околностите на Созопол, където станало решителното сражение. От пристрастното перо на византийския историк Георги Пахимер можем да останем с погрешното впечатление, че тази битка била победоносна за ромейското оръжие, но когато описва развоя на сражението, той не е в състояние да скрие пълното поражение на императорските войски. В началото византийски отряд под командуването на Войсил (най-малкия брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили през реката. Увлечени в преследването, византийците се струпали върху моста над малката, но много дълбока река Скафида - той не издържал и част от ромеите били погълнати от водата. Българите използували паниката сред неприятелските редици и започнали преследване, което завършило с пълно поражение на императорската армия: „реката и мечът" на българите си „поделили нещастниците при необикновеното избиване". За ожесточения характер на сражението свидетелствува фактът, че за първи път от много години бил пренебрегнат законът, който препоръчвал освобождаването на пленниците - българите не се поколебали да ги избият.
Младият император Михаил IX изпаднал в пълна безизходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и се отправил срещу България - август 1304 г. По това време цар Теодор Светослав не бил при войските си, което спомогнало Михаил IX да разори земите около Сливен. Това нашествие имало по-скоро характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите - скоро след това войската на Теодор Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младия император били изпратени каталански наемници, но пристигането им в Тракия донесло повече вреда, отколкото полза -необузданите испански наемници подложили византийските владения на страшно опустошение.
През 1305 г. византийците сполучили да откъснат Елтимир от съюза му с Теодор Светослав - главна роля в този заговор играела съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Цар Теодор Светослав изпреварил заговорниците - войските му нахлули в земите на деспот Елтимир и те били присъединени към българското царство.
В същото време Теодор Светослав внимателно следял събитията във Византийската империя. Когато през 1306 г. ала-ните се отметнали от властта на императора, той ги привлякъл за свои съюзници. Аланите се славели като войнствен и непобедим народ и съставлявали ударната час от войските на татарските ханове. Част от тях (около 16 000 човека) преминали във Византия и станали поданици на императора. Тях именно, заедно с жените и децата, цар Теодор Светослав настанил в българските земи.
Междувременно българският владетел се домогвал до съюза и приятелството на предводителя на каталаните Беренгер Дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на българския цар, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовицата на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталаните в действия далеч от Тракия. През 1306-1307 г. в Константинопол стигали все по-често слухове, че цар Теодор Светослав желаел мир с империята -мирните манифестации идвали, след като българският цар утвърдил властта си над тракийските и причерноморските градове. Византийският император Андроник II трябвало да „отстъпи пред необходимостта", въпреки че известно време отлагал сключването на мир и настоявал Византия да получи част от отнетите й територии. Макар и да бил в „трепетно очакване", Теодор Светослав отхвърлил византийските претенции. Настойчивостта му била възнаградена - през април 1307 г. бил подписан мирен договор, с който се гарантирали завоеванията на Теодор Светослав на юг от Стара планина.
Споразумението било затвърдено с брак между Теодор Светослав и Теодора, дъщерята на Михаил IX - междувременно починала Ефросина, първата съпруга на Теодор Светослав, след като го дарила със син, бъдещият цар Георги Тертер II. До края на живота си Теодор Светослав живял в мир със съседи те си. Отношенията със Сърбия били изгладени и през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където му било устроено бляскаво посрещане.
През 1320 и 1321 г. византийските историци отбелязват две големи татарски нашествия във византийска Тракия - ня ма съмнение, че татарите идвали като съюзници на Теодор Светослав, който ги пропуснал през България. Активизиране то на българската политика е свързано с новото напрежение във византийския двор, където властта се оспорвала между Андроник II и внука му Андроник III, син на Михаил IX. Теодор Светослав дал вид, че е готов да подпомогне младия император и му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници - българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили. Всъщност намерението на Теодор Светослав било да плени Андроник III, но той своевременно се досетил за плановете му и българската конница била изтеглена.
През късната есен на 1321 г. скоропостижно починали двама владетели: на 29 октомври умрял кралят на Сърбия, а скоро след това се разболял и починал българският цар Теодор Светослав - на около 50-55 години. Той е измежду малцината търновски царе, които починали от естествена смърт - това заслужава нарочно да се подчертае, като знаем бурните изпитания, които съпътствували младежките му години.
Днес историята ни брои цар Теодор Светослав за един от най-решителните и способни български владетели. Византийските историци го обвиняват в „големи престъпления", „коварство", „варварска ярост" и че „често използувал услугите на палачите евреи". По-голямата част от тези обвинения трябва да признаем за пристрастни и несправедливи. А неумолимата му жестокост трябва да се постави във връзка с дългите години на изгнаничество, когато се оформял характерът на този суров и решителен мъж. Теодор Светослав не бил галеник на съдбата. Детските му години преминали във византийски плен и сигурно там клетката на младия заложник не е била златна. Със съдбата му се разпореждали хора, враждебни на народа му и способни да плетат най-изтънчени интриги - с една дума, във Византия той не е могъл да намери учители по морал. И все пак заложничеството в Никея ще е било „щастливо време" в сравнение с годините, прекарани в татарски плен. Тези 10 години били без съмнение най-тежкото изпитание за Теодор Светослав, особено след 1292 г., когато баща му бил свален от българския престол. Изоставен от всички, човек без родина и приятели, лишен от средства и бъдеще, Теодор Светослав успял да оцелее благодарение на щастливия случай. Сигурно тогава е възпитал у себе си духа на непримиримост, който проявявал през целия си живот. На него българите дължат не толкова премахването на натрапника на престола Чака, колкото отстраняването на татарската заплаха. С изключителна настойчивост Теодор Светослав се домогвал до утвърждаването на авторитета на централната власт. Годините на управлението му представляват истинско тържество на „реда против безредието", край на вътрешните неблагополучия и установяване на онзи ред и сигурност, от които българите толкова се нуждаели след дългите години на болярска анархия.
http://www.bgns.net/Bg/otech/history/sredna/vlad/t_svetoslav.html
/1300-1321/
Син на Георги Тертер от първия му брак - за майка му знаем, че „била от рода на българите". Бракът на родителите на Теодор Светослав бил сключен преди името на куманския аристократ да се вплете в дворцовата хроника на Търново. Първородният им син ще е роден в началото на 70-те години на XIII век. В чест на българските си прадеди той носел славянското име Светослав.
Издигането на Георги Тертер променило в значителна степен съдбата на неговия син. Теодор Светослав трябвало да сподели с майка си заточението й в Никея - 1279 г. Последвалото възцаряване на Георги Тертер I (през 1280 г.) с нищо не облекчило участта на заложниците - пленничеството им продължавало при утежнен режим. Въпреки това Теодор Светослав бил считан за бъдещ приемник на българския престол - през 1281 г. Георги Тертер го сгодил за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. Младата годеница (тя била още дете) пристигнала в Търново, но така и не видяла своя годеник - той все още „оставал затворен в Никея".
През 1284 г. отношенията между Георги Тертер I и Византия били уредени и съгласно с договорите майката на Теодор Светослав се завърнала в България и се омъжила повторно за Георги Тертер. Пленничеството на Теодор Светослав обаче продължило - присъствието му във Византия трябвало да гарантира спазването на мира. Договорът от 1284 г. предвиждал разтрогването на годежа на Теодор Светослав с дъщерята на тесалийския севастократор и низвергнатата годеница била изпратена в Константинопол.
Заложничеството на Теодор Светослав продължило до 1285 г. Тогава в Константинопол пристигнал търновският патриарх Йоаким III, който трябвало да уговори условията около завръщането му. Мисията на патриарха се увенчала с успех - византийците се съгласили да освободят българския престолонаследник при условие, че ще се сгоди за дъщерята на великия стратопедарх на империята Теодор Синадин. Предложението било прието и след 6-годишно изгнаничество Теодор Светослав имал щастието да се завърне в родната земя. Бракът му с цариградската аристократка не се осъществил - поне византийските историци не споменават за подобно нещо.
След завръщането си в Търново Теодор Светослав бил провъзгласен официално за български престолонаследник - в монетите на цар Георги Тертер I той е изобразен заедно с царя баща, като съцар и негов съуправител. Минали само няколко години и съдбата подготвила за Теодор Светослав нови изпитания. Татарската хегемония над България станала толкова заплашителна, че Георги Тертер I се принудил да изпрати си на си като заложник в стана на Ногай - последвала го и по малката му сестра, която се омъжила за Чака, сина на Ногай. Заложничеството при татарите продължило повече от 10 годи ни - малкото известни подробности свидетелствуват, че в при черноморските степи Теодор Светослав изпаднал в крайна бедност, която най-малко подхождала на забележителния му произход. Заставен от обстоятелствата, той се оженил за осиновената дъщеря на богат левантийски търговец - името Пантоле он издава италийския му произход. Съпругата на Светослав била дъщеря на някой си Манкус - нейна кръстница била Ефросина, жена на Ногай и дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. При проектирането на брака си българският принц ще е бил запленен не толкова от прелестите на съпругата си, колкото от огромното й богатство, с което впоследствие се разпореждал доста умело.
Едно дългоочаквано събитие довело до поредната промяна в живота на Теодор Светослав; Ногай загубил влиянието си в Златната орда и бил убит от татарския хан Токтай някъде в околностите на днешния град Одеса. Синът му Чака с малцина верни привърженици избягал в България - той се погрижил да вземе със себе си и Теодор Светослав, като разчитал на помощта му за овладяването на търновския престол. Със стъпването си на родна земя Светослав изпъква като главна фигура в развоя на събитията - с негова помощ българските първенци били привлечени на страната на Чака и съюзниците успели да завладеят Търново - 1299 г. Теодор Светослав не се задоволил с положението на пръв помощник на Чака. Той бил улеснен и от обстоятелството, че войските на хан Токтай обсадили Търново, и с „коварство" (изразът е на византийските историци) успял да свали Чака от престола и го хвърлил в тъмница. По-късно Чака бил удушен, а главата му, била изпратена в стана на хан Токтай. Предпочетен от българите заради „роднинството си с тях" и поради факта, че разполагал със законни права върху българския престол, Теодор Светослав се провъзгласил за цар - 1300 г.
В началото на управлението си новият владетел трябвало да се справя с многобройни и опасни противници. С желязна ръка и сурови мерки той подавил опозицията, която и в този случай търсела помощ отвън. Първи пострадал търновският патриарх Йоаким III, който по заповед на царя бил хвърлен от високите крепостни стени на Търново. Теодор Светослав оправдавал действията си с обвинението, че патриархът имал престъпни връзки с татарите: „подозирал го отдавна, че иска да го предаде на татарите". Странно е само това, че българската църква свято тачи паметта на този патриарх - тя пее за него не „анатема", както следваше да се очаква, ако приемем за верни обвиненията на царя, а „вечна памет". Други ще са били следователно причините за конфликта между светската и църковната власт в държавата; за да оправдае жестокото наказание, Теодор Светослав хвърлил върху патриарха тежкото обвинение в държавна измяна, като се постарал да забрави, че тъкмо на Йоаким III дължал освобождаването си от византийски плен.
Част от търновската аристокрация не останала равнодушна към възцаряването на Теодор Светослав и се обърнала за помощ към византийския император Андроник II - болярските пратеници поискали да им се изпрати за цар Михаил, синът на Константин Асен и Мария. С гръцка войска Михаил се отправил към България, но с това само се опозорил - отблъснат от Теодор Светослав, той „скитал извън Търново и водел живот съвсем неподходящ за цар, а по-скоро на частно лице".
Разочарован от неуспеха на Михаил, византийският император заложил на друг претендент за българския престол -на севастократор Радослав, брат на цар Смилец. С византийска войска той се насочил към България, но при Крън бил разбит и ослепей от чичото на цар Теодор Светослав - Елтимир, владетел на Крънската област. Заедно със севастократор Радослав били пленени 13 византийски архонти, които впоследствие Теодор Светослав разменил за своя баща Георги Тертер I, който по това време се намирал във византийски плен.
Постепенно Теодор Светослав закрепил позициите си вътре в страната - за това спомогнала и благосклонността на татарския хан Токтай, който заради главата на Чака отстъпил на българския владетел земите на днешна Бесарабия. По-важни обаче били политическите сетнини от уреждането на отношенията с хана на Златната орда - чувствително била ограничена татарската зависимост, която от половин век тегнела като проклятие над българската държава.
През 1303 г. Теодор Светослав се почувствувал достатъчно силен, за да отмъсти на Византия, която не преставала да прави опити за дестабилизиране на положението му. Към старите грехове се прибавяли и нови: интригите за откъсването на Елтимир, изгонването на сестрата на Теодор Светослав от сръбския престол (тя била омъжена за сръбския крал Стефан Милутин), подозренията, на които била подложена след пристигането й в Константинопол, и т.н. Според византийските историци Теодор Светослав бил изпълнен с „презрение" към императора - възгордян от победите си, той нападнал градовете в Източна Стара планина и ги подчинил под своята власт. С това „яростта на варварина" не била укротена - Светослав предприел поход към черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол - 1304 г.
Отчаян, император Андроник II изпратил сина си Михаил IX да ограничи напредването на българите - положението изглеждало така неудържимо, че в помощ на Михаил IX бил изпратен престарелият и болен византийски военачалник Михаил Глава Тарханиот. Византийските войски се насочили към околностите на Созопол, където станало решителното сражение. От пристрастното перо на византийския историк Георги Пахимер можем да останем с погрешното впечатление, че тази битка била победоносна за ромейското оръжие, но когато описва развоя на сражението, той не е в състояние да скрие пълното поражение на императорските войски. В началото византийски отряд под командуването на Войсил (най-малкия брат на цар Смилец) нападнал българите и те се оттеглили през реката. Увлечени в преследването, византийците се струпали върху моста над малката, но много дълбока река Скафида - той не издържал и част от ромеите били погълнати от водата. Българите използували паниката сред неприятелските редици и започнали преследване, което завършило с пълно поражение на императорската армия: „реката и мечът" на българите си „поделили нещастниците при необикновеното избиване". За ожесточения характер на сражението свидетелствува фактът, че за първи път от много години бил пренебрегнат законът, който препоръчвал освобождаването на пленниците - българите не се поколебали да ги избият.
Младият император Михаил IX изпаднал в пълна безизходица, тъй като не разполагал със средства да заплати на войниците си полагащото им се възнаграждение. Той заповядал да насекат на монети собствените му златни и сребърни съдове, с които въоръжил войска от няколко хиляди души и се отправил срещу България - август 1304 г. По това време цар Теодор Светослав не бил при войските си, което спомогнало Михаил IX да разори земите около Сливен. Това нашествие имало по-скоро характер на диверсия и не оказало влияние върху съотношението на силите - скоро след това войската на Теодор Светослав заедно с отрядите на деспот Елтимир опустошили ромейските владения в Тракия. На помощ на младия император били изпратени каталански наемници, но пристигането им в Тракия донесло повече вреда, отколкото полза -необузданите испански наемници подложили византийските владения на страшно опустошение.
През 1305 г. византийците сполучили да откъснат Елтимир от съюза му с Теодор Светослав - главна роля в този заговор играела съпругата на бившия български цар Смилец, чиято дъщеря била омъжена за Елтимир. Цар Теодор Светослав изпреварил заговорниците - войските му нахлули в земите на деспот Елтимир и те били присъединени към българското царство.
В същото време Теодор Светослав внимателно следял събитията във Византийската империя. Когато през 1306 г. ала-ните се отметнали от властта на императора, той ги привлякъл за свои съюзници. Аланите се славели като войнствен и непобедим народ и съставлявали ударната час от войските на татарските ханове. Част от тях (около 16 000 човека) преминали във Византия и станали поданици на императора. Тях именно, заедно с жените и децата, цар Теодор Светослав настанил в българските земи.
Междувременно българският владетел се домогвал до съюза и приятелството на предводителя на каталаните Беренгер Дьо Рокафорт. В лагера му пристигнали пратеници на българския цар, които му предложили ръката на Светославовата сестра, вдовицата на Чака. Преговорите били осуетени от византийците, които увлекли каталаните в действия далеч от Тракия. През 1306-1307 г. в Константинопол стигали все по-често слухове, че цар Теодор Светослав желаел мир с империята -мирните манифестации идвали, след като българският цар утвърдил властта си над тракийските и причерноморските градове. Византийският император Андроник II трябвало да „отстъпи пред необходимостта", въпреки че известно време отлагал сключването на мир и настоявал Византия да получи част от отнетите й територии. Макар и да бил в „трепетно очакване", Теодор Светослав отхвърлил византийските претенции. Настойчивостта му била възнаградена - през април 1307 г. бил подписан мирен договор, с който се гарантирали завоеванията на Теодор Светослав на юг от Стара планина.
Споразумението било затвърдено с брак между Теодор Светослав и Теодора, дъщерята на Михаил IX - междувременно починала Ефросина, първата съпруга на Теодор Светослав, след като го дарила със син, бъдещият цар Георги Тертер II. До края на живота си Теодор Светослав живял в мир със съседи те си. Отношенията със Сърбия били изгладени и през 1318 г. сръбският крал Стефан Милутин посетил Търново, където му било устроено бляскаво посрещане.
През 1320 и 1321 г. византийските историци отбелязват две големи татарски нашествия във византийска Тракия - ня ма съмнение, че татарите идвали като съюзници на Теодор Светослав, който ги пропуснал през България. Активизиране то на българската политика е свързано с новото напрежение във византийския двор, където властта се оспорвала между Андроник II и внука му Андроник III, син на Михаил IX. Теодор Светослав дал вид, че е готов да подпомогне младия император и му изпратил в помощ елитен отряд от 300 тежко въоръжени конници - българите уверявали претендента за византийския престол, че техният цар е в състояние да го подкрепи с много по-големи сили. Всъщност намерението на Теодор Светослав било да плени Андроник III, но той своевременно се досетил за плановете му и българската конница била изтеглена.
През късната есен на 1321 г. скоропостижно починали двама владетели: на 29 октомври умрял кралят на Сърбия, а скоро след това се разболял и починал българският цар Теодор Светослав - на около 50-55 години. Той е измежду малцината търновски царе, които починали от естествена смърт - това заслужава нарочно да се подчертае, като знаем бурните изпитания, които съпътствували младежките му години.
Днес историята ни брои цар Теодор Светослав за един от най-решителните и способни български владетели. Византийските историци го обвиняват в „големи престъпления", „коварство", „варварска ярост" и че „често използувал услугите на палачите евреи". По-голямата част от тези обвинения трябва да признаем за пристрастни и несправедливи. А неумолимата му жестокост трябва да се постави във връзка с дългите години на изгнаничество, когато се оформял характерът на този суров и решителен мъж. Теодор Светослав не бил галеник на съдбата. Детските му години преминали във византийски плен и сигурно там клетката на младия заложник не е била златна. Със съдбата му се разпореждали хора, враждебни на народа му и способни да плетат най-изтънчени интриги - с една дума, във Византия той не е могъл да намери учители по морал. И все пак заложничеството в Никея ще е било „щастливо време" в сравнение с годините, прекарани в татарски плен. Тези 10 години били без съмнение най-тежкото изпитание за Теодор Светослав, особено след 1292 г., когато баща му бил свален от българския престол. Изоставен от всички, човек без родина и приятели, лишен от средства и бъдеще, Теодор Светослав успял да оцелее благодарение на щастливия случай. Сигурно тогава е възпитал у себе си духа на непримиримост, който проявявал през целия си живот. На него българите дължат не толкова премахването на натрапника на престола Чака, колкото отстраняването на татарската заплаха. С изключителна настойчивост Теодор Светослав се домогвал до утвърждаването на авторитета на централната власт. Годините на управлението му представляват истинско тържество на „реда против безредието", край на вътрешните неблагополучия и установяване на онзи ред и сигурност, от които българите толкова се нуждаели след дългите години на болярска анархия.
http://www.bgns.net/Bg/otech/history/sredna/vlad/t_svetoslav.html